В рояка спомени свещенни
Де моят дух сега се губи,
Се твоят образ въжделенни
Духът ми, майко среща, люби.
Ти люлката си ми люляла
Със песни жалостно – опойни.
Над мен по цели нощи бдяла
През мойте нощи безспокойни.
Ти ме роди, но ти ми даде
И светлото, що в теб блестеше.
Ти и човека в мен създаде.
Ти два пъти, два пъти ми майка беше.
Душата ми от теб научи
Да мрази, да обича страстно.
От твоята душа засучи
Любов към всичко тук прекрасно.
ПРИПЕВ
